Автоматичната трансмисия на Антонов

Точно тези автомобили, които се мотаят по тесните градски улучки са принудени да се лишат от най-смислената екстра за такива условия - автоматична скоростна трансмисия. Причината е, че за да работи добре, конвенционалната скоростна кутия се нуждае от кубатура и произтичащия от нея висок въртящт момент.
Независимо от марката и модела мини автомобилите с автоматична трансмисия са несъмнено по-несъвършени от събратята си с ръчна скоростна кутия без значение дали се използва традиционния метод с хидравлика и преобразувател на въртящия момент, или безстепение принцип CVT,прилаган от Фиат и Форд. При всички положения моделите снабдени с автоматик, са по-скъпи, изразходват повече гориво и страдат от загуба на мощност, а оттам и на динамични харесктеристики. На практика 10% от стойност на нов автомобил с автоматик в малкия клас отива за сметка на трансмисията.
Всичко това налага необходимоста от промяна. Тъкмо това тясно място е забелязано от нашия сънародник Румен Антонов още преди 40 години. Ядрен физик по професия той успява да разработи своята идея за компактна автоматична трансмисия още по онова време. За съжаление реализацията на проекта е свързана с обичайното у нас ходене по мъките и последваното от 17 опита за бягство през граници между 1969 и 1988 година. Накрая след указана по дипломатически път помощ, 50 годишния българин заминава за Париж, където е оставен на спокойствие да реализира замисъла си в метал.
Идеята е гениално проста. Учудващо е, че пройзводителите на трансмисии до сега не са стигнали до подобно разрещение до проблема. Нашенецът (вече френски гражданин) използва един прост физичен закон, който е известен отдавна и се проявява винаги при взаимодействието на две зъбни колела. Важно е тези две зъбни колела да са с наклонени зъби, а това е факт при почти 100% от днешните скоростни кутии. Просто зъбните колела от този тип са значително по безшумни и с по равномерен ход от обикновените.
В какво в крайна сметка се заключава гениалноста? Ако от едно зъбно колело с наклконени зъби се предава въртящт момент към друго, то последното, поради косото разположение на зъбите, се изплъзва в страни (аксиално изместване). В някой от случаите усилието, възникващо при това странично изместване достига до 400кг. Именно него използва Антонов, за да упражни натиск върху диафрагмените пружини на съединителя ,които предхожда превключването от една скорост на друга.
При повишаване на оборотите,усилието,създадено от центробежните сили,отново се прилага чрез специален привод върху пружините на съединителя.По този начин отцепването и зацепването на фрикционния диск се превръща в своеобразна смяна на влианието на въртящия момент и оборотите.
Тази проста механика има цял куп преимущества:
Не се изисква разход на енергия от хидравличния привод с маслена помпа за задействане на съединителя.
Не се изисква сложна и скъпа хидравлична система за управление,която поглъща 40% от цената на досегашните скоростни кутии.
Липсва поглъщащ енергията преобразувател на въртящия момент.
Новата кутия е с 30% по-лека от досега съществуващите.
В сравнение с необходимите 10литра трансмисионно масло, кутията на Антонов си върши работата със само 2,5литра
Повишеният разход в сравнение с ръчната трансмисия практически е равен на нула.
Това е най-малката автоматична трансмисия в света,което я прави идеална за бъдещите субкомпактни автомобили .
Към всичко това се прибавя факта,че изобретенията на Антонов може да се сглобява и от стандартни части.Приложими са и съществуващите копютърни управления на автоматичните трансмисии като Tiptronic,спортен,зимен и нормален режим.