История на Ото

ДВИГАТЕЛЯТ НА ОТО

Макар, че буталната парна машина изигра голяма роля през изминалото столетие, неината най-съществена слабост - лошото използване на съдържащата се в горивото енергия - предизвиква създаването на нов тип силова машина. Появяват се някои патенти върху т.н. "газова машина" или "експлозивния мотор". Французинът Леонар през 1860г пуска в действие такава газова машина,която е изгаряла бензино-въздушна смес и двигателят е развивал 100 оборота в минута. Скоро следват нови и по-удобни конструкции. Кьолнския търговец Н. А. Ото бил обхванат също така от желанието да създаде надеждна газова машина и за тази цел обзавел малка работилица. В 1867г Ото и неговият сътрудник инжинер Е. Ланген представили на Парижкото световно изложение т.н. атмосферен газов двигател.Спрямо двигателя на Леноар газовата машина на Ото е притежавала вече значителни предимства. Изобретателят продължил да търси по-нататъшни възможности за повишаване на мощността на своя двигател. Зъбно-рейковият механизъм на газовата машина бил заменен с коляно-мотовилков, а запалването от нажежена тръбичка - с електрическо запалване.С течение на по-нататъшните експериментални работи Ото установил с удивление , че компресирането на гориво-въздушната смес преди възпламеняването значително повишава мощността.С това той постига своето най-голямо откритие - сгъстяването на гориво-въздушната смес ,което е станало основа на всички работни процеси при двигателите с вътрешно горене. През 1877г Ото и фабриката за газови двигатели Дойц патентоват откритият и изпитан от тях четиритактов процес. В четиритактовия бензинов двигател най-напред в цилиндъра се засмуква гориво-въздушна смес, която след това се сгъстява. Силно сгъстената смес посредством електродите на запалителната свещ се възпламенява и изгаря. Рязко нарасналото при изгарянето налягане извършва механична работа, след което изгорелите газове се изхвърлят навън.