През 1954 година
Феликс Ванкел /Felix Wankel/ открива, че при въртенето на един
триъгълен ротор или т.н. триъгълно бутало, в един наподобяващ по своята
вътрешна форма осем-образен (епитрохоидна форма) протича един четиритактов
работен процес. Това е причина още през същата година да се проектира
един ротационно-бутален двигател, който след решаването на някои проблеми
на 1 февруари 1957 при стендово изпитание доказва своето право
на живот. При първото изпълнение картерът, имайки
![](http://dvigateli.info/pics/wankel.jpg)
осем
образно вътрешно пространство, се върти ексцентрично около своята ос бутало,
чрез което отделните камери между ръбовете на ротора и формата на вътрешното
пространство изменят непрекъснато своят обем. Тъй като технологически
един неподвижен картер е по изгоден, чрез конструктивно изменение от въртящия
се бутален двигател се създава съвременния вариант. Принципът остава неизменен,
но сега въртящото се бутало се върти в неподвижния картер и освен около
собствената си ос то се върти ексцентрично около геометричната ос на епитрохоидния
картер. Това допълнително ексцентрично кръгово движение към ротационното
дава на двигателя ново име ротационно-бутален двигател. Двата обаче, стария
ротрационен двигател с въртящт се картер и новия ротационно-бутален двигател,
се вклчват в по-широкото понятие роторни двигатели. Ротационно буталния
двигател представлява истински четиритактов двигател с четирите такта:
всмукване,сгъстяване,изгаряне и изпускане. Само че при него за разлика
от ходово-буталния двигател едновременно протичат три от тези тактове.
Както се вижда на снимката възвратно-постъпателните маси на коляно-мотовилковия
механизъм са изчезнали, както и технически сложните части на газоразпределението:
разпределителен вал,клапани, повдигачи, повдигателни прътове, кобилици,
клапанни пружини и задвижващия механизъм за разпределителния вал. Един
ротационно-бутален двигател в следствие на това е значително по-лек и
по-малък, отколкото ходово-буталния двигател със същата мощност. Възвратно-постъпателно
движещете се маси отпадат и с това се решава от самосебе си проблема за
уревновесяване на масата. По отношение на качеството на горивото и октановото
число грижите са също по-малки, тъй като двигателят не притежава никакви
"топлинни гнезда", каквито са горещите изпускателни клапани
при ходово-буталния двигател, които биха могли да предизвиката чукане
в двигателя чрез предварителното възпламеняване на горивото. На фигурата
се показани отделните фази на ротационния процес.
![](http://dvigateli.info/pics/wankel_vergleich.jpg)
I
такт: Първата камера на двигателя се увеличава и всмуква гориво-въздушна
смес.
II такт: Същата камера чрез въртенето на буталото сега изтласква засмуканата
смес към горивното пространство. Поради ексцентричното движание на буталото
камера се намалява по обем и с това сгъстява сместа.
III такт: Искрата от свеща възпламенява сгъстената смес. Силата на изгаряшите
газове тласка буталото по-нататък в неговото кръгово движение, което
отговаря на работния такт.
IV такт: Накрая буталото със своя ръб отваря изпускателното прозорче (изрез)
на изпускателния канал и изтласква изгорелите газове през изпускателната
система навън.
Както при ходово-буталния двигател максималния ходов обем (работен обем)
представлява една важна сравнителна величина. Такава при ротационно-буталния
дигател е най-големия обем на горивната камера. Еднокамерни ротационно-бутални
двигатели са достигали около 500 куб. см. обем на горивната камера, също
са конструирани и така наречените многокамерни двигатели, известни още
като многодискови дигатели.
Интерсно:
Ако един еднокамерен респ. еднодисков двигател притежава динамичните качества
почти на един шестцилиндров двигател то дисковия двигател отговаря на
един осем цилиндров двигател, а два пъти по 500 куб. см камерен обем води
до мощност 120 конски сили - едно респектиращо постижение
Вижте още:
Мазда с роторен двигател = 1664HP
Как работи роторният двигател
Как работи роторният двигател 2